Документи
Препис на Cideac - латински 1ero
1 Рим: перфектен анклав
В тази единица започваме изучаването на латинския език с кратка история, която
обхваща от произхода му до превръщането му в различните романски езици.
Тъй като сред тях е испанският, ще обърнем внимание на характеристиките на латинския
със специално внимание към приликите и разликите, които той представя с нашия език.
Също така ще знаем как латинският лексикон е оцелял на нашия език, добре
напълно еволюирали или в латинските изрази и думи, които все още се използват в
Езикова история на латинския език
Fontica и латински фонолози
Лексикон Постоянство на латински в испански
Текстове Четене на латински текст
1. ГЕОГРАФСКАТА РАМКА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .13
2. ЛАТИНСКИЯТ ЕЗИК. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .152.1. Произход и еволюция на латинския. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .152.2. Романски езици. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .16
3. ЛАТИНСКА ФОНТИКА И ФОНОЛОГИЯ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .183.1. Фонологичната система на латински. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .183.2. Азбуката . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .193.3. Класическото произношение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .203.4. Акцентиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .двадесет и едно
4. ЛАТИНСКА МОРФОЗИНТАКСИС. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .234.1. Структура на думите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .234.2. Класове на думи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .244.3. Граматически категории на глагола. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .244.4. Конюгацията. Изказването на глагола. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .264.5. Граматични категории на името. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .274.6. Упадъкът. Изявлението на съществителното. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .284.7. Редът на думите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .29
N D I C E D E C O N T E N I D O S
1. Географската обстановка Когато изучаваме който и да е език, интересът ни към него не се ограничава до изучаване на речника му или познаване на синтактичните му структури. Също така искаме да знаем в коя държава се говори, каква е средата и историята му.
Е, докато се приближаваме към латински, въпреки че този език вече не се говори като такъв, трябва да проявим същия интерес. Не можем просто да научим неговия речник, граматиката му, трябва да разберем къде е люлката му, какви са били обичаите на хората, които са го говорили; Само по този начин ще разберем влиянието на римския народ върху западната цивилизация.
Според това, което току-що казахме, в тази първа единица ще намерим мястото, където са живели хората, говорещи латински език. След това в различните звена ще изучаваме тяхната история и култура. По този начин ще открием какви са били в действителност римляните и какво е тяхното наследство.
Началната ни точка ще бъде приложената карта.
В него можем да намерим град Рим. Той е почти в центъра на италианския полуостров, който в същото време заема централно място по отношение на другите два средиземноморски полуострова: Иберийския и Балканския, люлката на друга велика цивилизация, гръцката. От тази карта ще опишем какъв е бил италианският полуостров.
Формата му напомня на бо-та с подчертана пета. На север частта, която го присъединява към европейския континент, е ограничена от Алпите с техните високи планини, които представляват естествена бариера с голям обхват. Тиренско море къпе западните си брегове; Адритският, източният и Jni-co, южният.
С изключение на Сицилия, на практика продължение на полуострова, още няколко острова осеяват трите гореспоменати морета: Корсика и Сардиния, вече далеч от полуостровните брегове, Елба, Капри и
Ischia. Този брой е доста малък, особено в сравнение с мрежата от острови, които заобикалят Балканския полуостров.
Ако сега се съсредоточим върху самия полуостров, виждаме, че той е преминат от север на юг от друга планинска верига, Апенините. Те, въпреки че омекват при движение на юг, го разделят на две части. Освен това проверяваме, че се разграничават няколко региона. На север намираме така наречената Цизалпийска Галия, пресечена от река По и обградена от два други региона: Лигурия на запад и Венеция на изток. В южната част на Цизалпийска Галия са: Етрурия, напоявана от Арно, Умбра и Пичено. Почти в центъра на багажника е Лацио, който, прекосен от Тбер, граничи на юг с Кампания, а на изток - със Самниум. Южната част на полуострова обхваща три други региона: Апулия, чиито земи се напояват от Офанто, Лукания и Бруцио.
Е, Рим, разположен в района на Лацио, практически на еднакво разстояние от север и юг и следователно кръстопът, се пресича от река Тбер и е заобиколен от седем хълма: Палатин, Авентин, Ескилин, Капитолий, Селио, Квиринал и Виминал . Това последно обстоятелство му е спечелило името на града на седемте хълма, с който понякога го наричаме.
Анклавът, избран за основаване на града, отговаря на най-добрите условия за тази цел, има вода и естествената защита на хълмовете. Сякаш това не беше достатъчно, Tber, тъй като беше плавателен, се превърна в още един начин за комуникация и допринесе за развитието на търговията, тъй като стоките могат да бъдат транспортирани по този речен път.
Дори като признава привилегированото положение на Рим, изненадващо е, че относително малък град е способен да стане собственик на почти целия познат свят. Несъмнено ключовете за такава компания се намират в самия римски персонаж, в неговия особен начин на съществуване и разбиране на живота. Сега тези ключове не са свързани с това, което току-що проучихме, тъй като географската среда на Италианския полуостров ще ни помогне да ги разгадаем.
Твърди се, че географията на една държава определя по определен начин нейната история, характера на нейния народ и Рим не прави изключение от тази поговорка. Ако анализираме географските аспекти, споменати по-горе, ще намерим отговорите, за да разберем идиосинкразията на римския народ, аватарите на тяхната история.
От тази гледна точка разбираме, че първоначалният растеж на града, възможен благодарение на поредица от близки градове, които са се присъединили към него, е бил благоприятстван от изключителния му анклав. не бяха непреодолима пречка.
По същия начин откриваме защо римляните са избрали земеделието за своя основна дейност. Не би могло да бъде иначе, ако си мислим, че италианските земи, окъпани от много и могъщи реки, са били много плодородни и подходящи за различни култури, които в същото време могат лесно да бъдат транспортирани от Тбер. Всъщност римляните се чувстваха предимно селяни и в много моменти от историята си копнееха за предимствата, които им донесе селският живот.
Именно тук се крие ключът към техния начин на съществуване и следователно към компанията, която са извършили, защото онзи селски дух изковава нейния характер, като му придава качествата, които са нейни: любов към земята, простота, което означава практичност, усилия, дисциплинирана работа, способност за страдание. Ако го осъзнаем, всички те са качества, които придружават фермер, но също и войник, и са необходими много добри войници, за да образуват империя и дори повече, за да я запазят за толкова векове.
Следователно можем да заключим, че качествата, споменати по-горе,