От: Геронтологичен институт | Етикети: Здраве | Коментари: 0 | 2 септември 2016 г.

представлява

Смъртта на мъж в Мадрид поради хеморагична треска и заразяването на медицинската сестра, която го е лекувала, която е приета в отделението за интензивно лечение, предизвика всички аларми за това заболяване и породи множество съмнения поради невежеството му.

КАКЪВ БОЛЕСТ Е?

Вирусните хеморагични трески (VHF) са група животозастрашаващи заболявания, причинени от вируси, принадлежащи към различни семейства: аренавируси, филовируси, бунявируси, тогавируси и флавивируси.

В очакване на официално потвърждение от Националния център по микробиология, двата испански случая ще бъдат кримско-конгоска хеморагична треска (бунявирус).

КАК РАЗПРОСТРАНЯВА?

Тези вируси живеят в някои животни или насекоми, наречени вектори - (комари, кърлежи и гризачи), които са отговорни за предаването на хората и които са географски ограничени до районите, в които живеят техните видове, както е обяснено от Института по здравеопазване Карлос III.

Хората се заразяват при контакт с животни, заразени с вируса - при ухапване от комар или кърлеж или при контакт със секрети или екскреции на заразени гризачи.-.

ИМА ЛИ ПРЕДАВАНЕ МЕЖДУ ЧОВЕЦИТЕ?

Впоследствие предаването от човек на човек може да се случи чрез контакт със заразени течности, но само в случаите на Ебола и Марбург (филовирус), Ласа (аренавирус) и Крим-Конго (бунявирус).

КАКВИ СА СПЕЦИФИЧНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КРИМА-КОНГО ТРЕВОГА?

Вирусът на хеморагичната треска от Кримско-Конго (CCHF) причинява сериозни огнища на вирусна хеморагична треска, смъртността му може да достигне 40 процента и предаването му се извършва, главно чрез кърлежи, няма ваксина и става дума за ендемична болест в Африка, на Балканите, Близкия изток и Азия, според данни на Световната здравна организация (СЗО).

Вторичното предаване, от човек на човек, може да се случи при директен контакт с пациента или с неговите биологични течности, или косвено от заразяване чрез замърсени предмети.

КОЛКО ДОЛГО НЕОБХОДИМО, ЧЕ БОЛЕСТТА ДЕМОНСТРИРА СЛЕД?

След ухапване от кърлеж, инкубационната фаза е един до три дни, с максимум девет.

Инкубационният период след контакт със заразена кръв или тъкани е малко по-дълъг, пет или шест дни, с документиран максимум тринадесет.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ?

Симптомите започват внезапно под формата на треска, мускулни болки, световъртеж, болки и скованост във врата, лумбаго, главоболие, дразнене на очите и фотофобия.

В началото може да има гадене, повръщане, диария, болки в корема и гърлото, последвани от внезапни промени в настроението и объркване.

В рамките на два до четири дни възбудата може да доведе до сънливост, депресия и слабост, а коремната болка може да се развие в десния горен квадрант с откриваема хепатомегалия.

Други възможни клинични признаци са тахикардия, лимфаденопатия (подути лимфни възли) и обрив поради кожни кръвоизливи) във вътрешната лигавица (уста, гърло и кожа).

Обикновено има признаци на хепатит и много тежко болните пациенти могат да получат бързо влошаване на бъбреците или внезапна чернодробна или белодробна недостатъчност след петия ден от заболяването.

В случаите, които не се възстановят, смъртта настъпва през втората седмица и сред тези, които се възстановяват, подобрението започва на деветия или десетия ден.

КАК ТЕЗИ ВИРУСИ ДОСТИГАТ ДО ИСПАНИЯ?

От Карлос III те обясняват, че навлизането на един от тези вируси в Испания е било „немислимо преди време“, но че днес това е „ежедневен риск, който изисква специално внимание и бдителност“, поради увеличаването на международните пътувания.

Съществува и риск от внос на заразени животни, особено комари и гризачи.

Експертите предупреждават, че някои вируси, като Ласа и Крим-Конго (и по-малко вероятно Ебола и Марбург), могат да се предават и чрез вдишване на инфекциозни аерозоли, нещо, което трябва да се вземе предвид, за да се избегне вътреболнично предаване и да се идентифицират контакти, които могат заразен.

ВИСОК ЛИ Е РИСКЪТ ОТ КОНТАГИО?

Във всеки случай, казват те, "първоначалната идея, че хеморагичните трески са силно заразни болести сред хората, не може да се поддържа".

Телесните секрети и екскреции, проби от кръв, сперма и тъкани от заразени пациенти трябва да се считат за потенциално заразни.

Поради тази причина хората с по-висок риск от вторична инфекция са тези, които са в по-близък контакт със заразени хора, като им осигуряват медицински или сестрински грижи, и лабораторни работници, които обработват кръвта, тъканите или други проби.

От 2000 г. и по инициатива на Европейската комисия стартират национални програми за наблюдение на тези вируси и е създадена Европейската мрежа за диагностика на вносните вирусни заболявания.

Испания също така стартира програма за наблюдение и контрол за вирусна хеморагична треска.