ледисиреал
Умът е най-мощното оръжие от всички, той ни помага да вземаме решения през целия си живот. Еще
Кристална кукла
Умът е най-мощното оръжие от всички, той ни помага да вземаме решения през целия си живот, за да сме на прав път. Но също и n.
Ана и Миа
Красотата е концепция, която винаги се променя и се оформя според нуждите на обществото. По тази причина това, което ще видим по-нататък, вероятно е симптомът, че правим нещо нередно .
Какво правим грешно?
Е, убедете се, че не е нужно да ядете, за да бъдете някой в обществото. Нещо, което лекарите и психолозите наричат анорексия.
За тези, които не знаят за какво става въпрос, обяснявам.
Анорексията е хранително разстройство, което кара хората да губят повече тегло, отколкото се счита за здравословно за тяхната възраст и ръст.
Хората с това разстройство може да имат силен страх от напълняване, дори когато са с поднормено тегло. Те могат да диетират или да упражняват прекомерно или да използват други методи за отслабване.
Анорексията често започва по време на тийнейджърската или тийнейджърската възраст или в ранна възраст и е по-често при жените, въпреки че може да се наблюдава и при мъжете.
Симптомите на човек с анорексия обикновено са:
Имайте силен страх от напълняване или напълняване, дори когато теглото ви е с поднормено тегло.
Отказ да се поддържа теглото, което се счита за нормално за тяхната възраст и ръст (15% или повече под тегло).
Наличието на изображение на тялото, което е много изкривено, е много фокусирано върху телесното тегло или фигура и отказва да признае опасността от загуба на тегло.
Хората с анорексия могат значително да ограничат количеството храна, която ядат, или да ядат и след това да накарат да повърнат.
Другите поведения включват:
Нарежете храната на малки парченца или ги преместете в чинията, вместо да ги ядете.
Упражнявайте се по всяко време, дори когато времето е лошо, те са наранени или са много заети.
Отидете до тоалетната веднага след хранене.
Отказ да се храни с други хора.
Използване на хапчета, които ги карат да уринират (диуретици), да изхождат (клизми и лаксативи) или да намаляват апетита им (хапчета за отслабване).
Анорексията е сериозно състояние, което може да бъде фатално. Програмите за лечение могат да помогнат на засегнатите хора да се върнат към нормалното си тегло, но често заболяването се връща.
Жените, които развиват това хранително разстройство в началото на живота си, имат по-голям шанс за пълно възстановяване. Повечето хора с това състояние все още предпочитат да бъдат с ниско телесно тегло и силно фокусирани върху храната и калориите.
Управлението на теглото може да бъде трудно и може да се наложи продължително лечение, за да се поддържа здравословно тегло.
Анорексията може да бъде опасна. С течение на времето може да доведе до сериозни здравословни проблеми, например:
Намаляване на белите кръвни клетки, което води до повишен риск от инфекция.
Ниски нива на калий в кръвта, което може да причини опасни сърдечни ритми.
Силна липса на вода и течности в организма.
Липса на протеини, витамини, минерали или други важни хранителни вещества в организма.
Проблеми с щитовидната жлеза.
От друга страна, има субкултура, която поддържа този тип поведение.
Те се наричат Pro-Ana (съкращаваща анорексия) и Pro-Mía (съкращаваща булимия)
Булимията е хранително разстройство, при което човек има редовни епизоди на ядене на голямо количество храна (преяждане), по време на което чувства загуба на контрол над храната. След това човекът използва различни начини, като повръщане или приемане на лаксативи (прочистване), за да предотврати увеличаване на теглото.
Много повече жени отколкото мъже имат булимия. Разстройството е по-често при юноши и млади жени. Човекът обикновено знае, че неговият хранителен режим е ненормален. Възможно е да изпитате страх или вина с епизоди на преяждане и прочистване.
При булимия преяждането може да се случи толкова често, колкото няколко пъти на ден в продължение на много месеци. Човекът често яде големи количества висококалорични храни, обикновено в тайна. По време на тези епизоди човекът изпитва липса на контрол върху храненето си.
Тези епизоди водят до самоотхвърляне, което води до прочистване, за да се предотврати напълняване. Прочистването може да включва:
Накарайте се да повърнете.
Използване на лаксативи, клизми или диуретици.
Пречистването често създава чувство на облекчение.
Булимичните хора често са с нормално тегло, но може да се окажат с наднормено тегло. Тъй като теглото често е нормално, това хранително разстройство може да не бъде забелязано от другите.
Симптомите, които други хора могат да видят, включват:
Прекарвайки много време в упражнения.
Внезапно консумиране на големи количества храна или закупуване на големи количества храна, която веднага изчезва.
Ходете редовно в банята веднага след хранене.
Изхвърлете опаковките с лаксативи, хапчета за отслабване, еметици (лекарства, които причиняват повръщане) или диуретици.
Булимията е хронично заболяване и много засегнати хора продължават да проявяват някои симптоми дори при лечение.
Хората с по-малко здравословни усложнения от булимия и желаещите и способните да участват в терапията имат по-голям шанс за възстановяване.
Булимията може да бъде опасна. С течение на времето може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Например повтарящото се повръщане може да причини:
Стомашна киселина в хранопровода (тръбата, която пренася храна от устата до стомаха). Това може да доведе до трайно увреждане на тази зона.
Руптури на хранопровода.
Кариес и възпаление на гърлото
Повръщането и прекомерното използване на клизми или лаксативи могат да доведат до:
Няма достатъчно вода или течност за тялото ви.
Ниско ниво на калий в кръвта.
Твърди изпражнения или запек.
Хемороиди и увреждане на панкреаса
За щастие има рехабилитационен център за хора, страдащи от тези заболявания, в който те не само им помагат да се хранят отново, но и осигуряват психологически лечения, за да се знаят причините, довели до това заболяване и как да се предотврати тяхното повторно намаляване.
Paradis е един от най-важните рехабилитационни центрове за хора с хранителни разстройства в Лима, Перу. Тук младите момичета трябва да спазват правилата.
Станете в 7:30 сутринта, направете масаж на стомаха, в случай че пациентът има запек, отидете до тоалетната, винаги придружен от медицинска сестра, за да сте сигурни, че пациентът не повръща, не хвърля храна и т.н. Яжте 5 пъти на ден, без бисквитки, мазнини, сладкиши или шоколад. Тук не използвате вилица по време на обяд и винаги с една ръка надолу, за да не скриете храната.
Пациентите не трябва да полагат усилия, те трябва да седят по цял ден, да ходят на рисуващи работилници, да се отпускат от тревожност и т.н. но без физически усилия да избегнат изгарянето на калории, те дори не могат да движат много ръцете си, за да избегнат изгарянето на калории.
Пациентите не могат да виждат своите роднини или някой, когото познават. И в случай на опити за бягство, всички стени имат шипове, освен това сградата е голяма хасиенда далеч от града. За достигане на цивилизация ще са необходими поне ден и половина ходене.
Пациентите се претеглят на всеки 15 дни и след това отиват при диетолога, ако не напълнеят през този период, ще трябва да прекарват повече време в лечението. Пациентите се наблюдават от медицинските сестри 24 часа в денонощието, които записват в папката си и най-малката промяна в способността на гореспоменатите, за да я занесат на личния си психолог.
Ако пациентът покаже както физическо, така и психологическо подобрение, те могат да видят родителите си, но ако не покажат подобрение и това противоречи на правилата на центъра, посещенията се премахват и те трябва да изтърпят наказание, което им е дадено.
Пациентите не могат да разполагат с пари, когато за първи път влязат в центъра, нещата им се проверяват, за да се уверят, че имат основите и необходимостта да бъдат там, не могат да имат огледала, нокторезачки, пили за нокти, ножици. Те пазят само дрехите си.
Точно в този момент в рехабилитационния център можете да чуете шума, произвеждан от петите на ниска жена, кафява кожа, къса сребърна коса, както и очите й зад чифт очила, които Той носеше бяла рокля, която беше в горната дясна страна на гърдите си знак с надпис „Д-р Брженска“ и той имаше таблет в лявата си ръка.
-Изненада проверка - каза той, когато почука на дървената врата, която беше отворена, разкривайки момичетата, които вече бяха в леглото - Готови ли са да спят? - попита сладко той, гледайки момичетата.
-Да! Докторе!.
-Много добре - той се усмихна малко - И те знаят правилата, няма да ходят до тоалетната в полунощ и ако го направят, трябва да го съобщят.
-Да! -Те отговориха отново.
-Радвам се, че спазват правилата. Лека нощ - изключвам осветлението на спалнята.
Излезе от стаята, затвори вратата и продължи да прави същото с останалите спални.
Няколко минути по-късно стигнах до последната спалня
Тъй като видя таблета си, той не обърна внимание на нищо, докато не чу странни звуци в последната стая, така че бързо се приближи до стаята.
-Добре, дишай. Спокойно, всичко ще се оправи - на едно от леглата се виждаше висока жена, светла кожа, сини очи и къса руса коса, която беше с униформа на медицинска сестра, а на гърдите й пишеше "Болен Захарий". Който държеше ниско момиче под ръцете, много тънко под широките си дрехи; тъмна кожа, изумрудени очи и къса червена коса, завързана на опашка, опитвайки се да диша бавно с хартиената торбичка в ръце.
-Какво е това? Нанаба-бързо влизам в стаята
-Аз-аз му казах да не скача на леглото. но той ме игнорира ", нервно отговори ниско момиче, с фигура, също толкова слаба като другото момиче; Къса, светлокафява коса, която тя държеше разпусната, кехлибарени очи и тънки вежди - Извинете. Трябваше да я спра.
-Спокойно, Петра. Не беше твоята вина - Нанаба се обърна и погледна Петра.
-Добре ли сте? Докторът Изабел стоеше до Нанаба.
Червенокосата само кимна, докато тя продължаваше да диша с хартиения плик вече по-бавно.
-Тук донасям водата, влизаща в стаята, вече висока жена, кестенява коса, завързана на опашка, светла кожа и кафяви очи. Също облечена в униформа на медицинска сестра и с чаша вода в ръка - доктор Брженска - тя спря веднага щом видя споменатото - Добър вечер.
-Лека нощ, Лин - отвърна лекарят, който я погледна - Дай водата на Изабел.
-Да - той се приближи, докато не застана пред Изабел - ето ти, малко удължи чашата.
-Благодаря - Изабел остави чантата настрана и пиеше малко по малко, докато я свърши - Но аз не съм малка, но ти си много висока.
Сестрите се засмяха на коментара на момичето.
-Виждам, че сте по-добре коментиран Нанаба, усмихнат малко.
-Да, много благодаря. и съжалявам - навеждам глава - трябваше да ги слушам.
-Радвам се, че осъзнаваш грешката си, Изабел - лекарят говори сега - Но това не те спасява от наказание.
-Да, знам. Много съжалявам.
-Добре, сега, когато се чувствате по-добре, е време да заспите. Така че трябва да излезем.
-Разбрано - Лин взе чашата на Изабел и излезе от стаята с Нанаба.
-Лека нощ, момичета - изключвам светлината в стаята.
-Лека нощ, отговориха докторите момичетата, всяко от леглото си.
Тя затвори вратата и започна да върви с Нанаба и Лини зад себе си.
-Докторе, наистина съжалявам, оставих ви сам за три минути - Лин каза напълно виновна - не мислех, че това ще се случи.
Лекарят спря и само вдигна ръка.
-Ще говорим за това по-късно - обръщам се към двете сестри - Сега искам да видя последния пациент, който е приел.
И двамата кимнаха, след което отново тръгнаха.
Тримата дойдоха в стая, която беше някак изолирана, лекарят пръв отвори вратата.
-Здравейте хубави, как сте? -Беше ли първото нещо, което лекарят каза при влизане в стаята, където видя момиче с безизразни сиви очи, покрити с малки кичури непрозрачна черна коса, под тях имаше големи тъмни кръгове под очите това се открояваше още повече в бледата й кожа и хлътналите бузи; която седеше на калник, с дясната си ръка, подпряна на една от релсите на леглото и свързана с IV, през която й се подаваше серум, пълен с протеини. Облеклото му се състоеше от бяла роба, а половината от тялото му беше покрито с одеяло от същия цвят.
Гореспоменатите само направиха бърза проверка на новодошлите и върнаха погледа си отпред.
-Виждам, че все още не искате да говорите, все още ли сте разстроени от това, че сте тук? - попита докторът, който се приближи до нея.
-Разбирам, че ти е трудно, но когато настъпи моментът, ще разбереш, че семейството ти е направило това, защото те обича много - галя малко косата им.
Момичето отново не каза нищо, просто хвърли на доктора омразен поглед и след това се опита да премахне IV.
-Не! Не прави това! -Нанаба и Лин бързо се приближиха, за да го спрат.
В крайна сметка нямаха друг избор, освен да й дадат болкоуспокояващо, тъй като момичето продължаваше да се мъчи.
Когато потвърдиха, че тя е дълбоко заспала, отидоха до лекарския кабинет.
-Това момиче, вместо да се оправя, става все по-лошо и по-лошо - каза Нанаба, кръстосала ръце и седнала на стола в офиса.
-Тъй като я видях, знаех, че ще бъде трудно да се лекува - сега коментира Лин, която е до Нанаба - Психологичните заболявания са по-трудни за лечение от физическите, тук не можем просто да й дадем лекарства и това е всичко.
-Но не можем да продължим напред, ако тя не сътрудничи. Опитва се да говори с каменна статуя.
-Не се притеснявайте, тя ще говори - коментира лекарят.
-Наистина ли вярвате ?, попита Рико Нанаба.
-Абсолютно, виждал съм случаи като този, той преминава през етап на пълно отричане. След известно време той ще започне да говори.
-Надявам се, че е скоро - каза Лин.
-Единственото хубаво нещо, за което той не е говорил, е, че все още имате време да му намерите нов психолог - смята Нанаба
-Да, вече сте намерили заместителя на Рита?
-Истината е, че има малко кандидати и тези, които кандидатстват, не отговарят на изискванията - възморен уморен.
-Нормално е, кариерата на психологията не е добре платена тук, в Перу, коментира Лин.
-За съжаление това е тъжната добавена реалност Нанаба.
-И все пак не губя надежда - Рико включи екрана на компютъра си и отвори новите автобиографии, изпратени му този ден, с надеждата да намери някой, който отговаря на изискванията му за длъжността. За съжаление повечето не отговаряха на изискванията, които тя очакваше, докато не видя последното - мисля, че намерих идеалния кандидат.
-Наистина ли? - попитаха и двамата в един глас.
-Да, това е мой стар познайник.
-Да видим, искам да видя - Нанаба се изправи и тръгна към страната на Рико.
-Аз също - Лин направи същото, но от другата страна.
-Рико, сигурен ли си? -Нанаба беше малко несигурна, когато видя екрана.
-Разбира се, защо казвате така?
-Защото той е новобранец, току-що завършил колеж.
-Знам, но той има опит в това и също добри препоръки от мястото, където работя.
-Но не и при хора с хранителни разстройства - добави Лин.
-Е, това е идеалната възможност да тествате ефективността си. Няма да ме накарат да променя решението си, вече реших.
-Добре, все пак ти си най-висшият авторитет тук - каза Лин.
-Микаса със сигурност ще се радва да знае, че вече има психолог - каза Нанаба.
-Харесва ми по този начин. Утре сутринта ще ви се обадя, за да уредим интервюто - записвам номера в тетрадка.
-Е, тъй като този проблем е решен, ще заспя малко - Нанаба протегна ръце над главата си.
-Аз също, хубавото е, че е време за смяна на смяната - Лин се прозя малко - идваш ли? Рико.
-Веднага ще ги настигна, имам още работа.
-Добре, лека нощ - и двете момичета напуснаха офиса на Рико.
Работата винаги е стресираща и още по-стресираща е, когато от тази работа се опитвате да спасите човек, който поради различни причини е загубил посоката на живота си. Но нямаше друг избор, освен да продължим независимо.
Край на първата глава.
Аз отново, с друга история.
Този път за много сериозен проблем в обществото, анорексия и булимия.
На някои ще им се стори табу, а на други не.
Тези заболявания, тъй като те са болести, са следствие от живота в общество, където те дават посланието, че ако не сте слаби, не сте приети.
Повярвайте ми, че знам.
Не съм слаб юфка, имам извивки.
Преди година отидох на фитнес, за да отслабна малко, което върнах, повярвайте ми, че когато видях, че съм свалил килограм, се вманиачих да сваля още, хубавото е, че майка ми ме спря.
Отслабнах с пет килограма и когато спрях да тренирам, те се върнаха и с него критикуваха теглото ми.
Знам, че спортуването е полезно за вашето здраве, но мнозина го смятат за задължение да можете да се впишете в това скапано общество.
Простете за думата, но това е, скапано общество, което ви продава стереотипи за това как трябва да изглежда "идеалният" човек, независимо как се чувства или ако излага здравето си на риск.
В крайна сметка няма значение, че винаги ви казват, че най-важното е вътрешността, когато показват само, че наистина важното е външността.
Надявам се да ви е харесал.
Ако е така, гласувайте и коментирайте.
Искам да благодаря на Ривайфем за красивата корица, която той ми направи за тази история, и на Чарли Ленд, че ми помогна да реша как да започна, тъй като винаги съм нерешен как да започна история.
Е, ще помисля каква друга история да актуализирам.