Новини, запазени във вашия профил

гражданин

Преди няколко дни до нас дойде новината от Съединените щати за покупката на един от най-престижните вестници в тази страна, The Washington Post, от Джеф Безос, собственик на онлайн гиганта за разпространение на книги Amazon.

Новината предизвика у много безкритично възхищение от сумата, платена от вестника - 250 милиона долара - и от факта, че поне оцеляването му беше гарантирано по този начин.

Малко преди това в Германия бе съобщено за решението на групата Springer - редакторът на таблоидния вестник Bild и по-сериозният Die Welt - да се раздели с някои регионални вестници и да увеличи цифровия си залог, който вече преминава през други услуги, които имат нищо общо с принципа на журналистиката като предложения за работа или недвижими имоти.

Това са явления, които поставят въпроси, най-малкото на онези от нас, които са вярвали и продължават да вярват във функцията на контрол и критика, която съответства на добрата журналистика, от съществено значение за функционирането на демокрацията.

Потенциалните опасности се разбират по-добре, ако се вслушаме в предупрежденията, отправени от Евгени Морозов, един от най-ясните критици на дигиталния свят, в статия, публикувана наскоро в германския вестник FrankfurterAllgemeine Zeitung.

За Морозов не бива да ни изненадва това, което Едуард Сноудън разкри за глобалния шпионаж, с който САЩ се занимават с помощта на частни компании като Google или Facebook, тъй като по неговите думи „потреблението и контролът доминират в съвременния свят“.

И най-значимото е безсъзнанието на гражданите, които не се колебаят доброволно да предоставят всякакви данни за своите хора, които компаниите след това използват толкова хитро.

Благодарение на все по-усъвършенстваните и дори първоначално нелепи приложения, сред които Мозоров цитира „умна вилица“, която чрез сензор учи човек да се храни по-бавно, да подобрява храносмилането и по този начин да отслабва, индивидът оставя след себе си все по-пълна следа от себе си, която се възползва от ненаситния свят на рекламата.

Все повече и повече приложения от този тип се изобретяват, които позволяват всичко да се предлага на пазара, включително и нашето собствено тяло.

И в средата на този процес медиите могат да се превърнат, в най-лошия случай, в трик за привличане на всякакви потребители, на които по-късно продават продукти, информативни или не - във всички случаи това са стоки - перфектно адаптирани към техния вкус или хобита, които те ще знаят дори по-добре от самите индивиди.

Човек може лесно да си представи свят, в който устройството за четене или абонаментът е подарен - или поне намалява разходите му - за онези граждани, желаещи да разкрият цялата информация, която се изисква за техните хора, информация, която самите медии могат да комерсиализират тогава.

Така се оказваме със стъкления гражданин, този, който преди това е предизвиквал толкова много страх, но към който политическата власт и търговската реклама постепенно ни свикват, без да се противопоставяме на какъвто и да е вид съпротива.