ОТ MOMPOX ДО BOGOTÁ
Аз съм беден и не се страхувам от нищо

Канделарио Обесо Ернандес, предшественикът на черната поезия в Америка, е роден в град Момпокс на 12 януари 1849 г. Естествен син на адвоката Еудженио Мария Обесо със скромната перачка Мария де ла Крус Ернандес, той прави първите си проучвания в Колеж Pinillos de Mompox, но поради закриването му, вследствие на войната от 1863 г., образованието му е поверено на професор Педро Салзедо дел Вилар.

смирен

През 1866 г., на 17-годишна възраст, Канделарио Обесо се качил по река Магдалена до град Хонда и поел по пътя към Богота. Беше получил стипендия за обучение във Военния колеж, основан от генерал Томас Чиприано де Москера.

По-късно, през 1867 г., след закриването на колежа, той постъпва в Инженерния факултет на Националния университет и след това продължава във Факултета по право и политически науки. Не е завършил степента си поради финансови затруднения, но е получил степента на учител. Отпътуването от Момпокс, пътуването през река Магдалена и пристигането в Богота са описани от Обесо в някои стихове на обширната поема Sotto Voce, която той публикува във вестник La Patria през 1879 г.

Ненарушена сърцето, чистата душа
изпълнен с нежност
и изпълнен с откровени илюзии,
Излязох от дома и се хвърлих в света,
и гнило дете,
Борих се с нараняванията му като спортист.

Спомням си много добре. Благородният ми баща
и моята любяща майка
само тяхното свято благословение ми даде
между сълзи и скърби ... на онзи ден
детската ми радост
в тъга съдбите се обърнаха.

Мътната Магдалина и величествена до бурния импулс
от бързи пари се качих измъчен
да живее образът на отсъстващия дом.
О! Колко безразлично
Качих го по-късно и го изтеглих!

Или погледнете плодородните брегове или леките облаци
правя бъдещото предположение, в което вярвах,
горещото ми сърце се отчуди,
сладко поласкан от мечтите си за слава, които чувстваше.

Същото се случи и с мен, когато се хваля,
Моят персонал в ръка,
бързо растението до Богота се движи
Прекосих неравната пътека бос
че ... съдбата ме проследи,
и се преструвам, че преглеждам завинаги.

***

Той не беше
НА БЛАГОРОДИТЕ И ГОСПОДИТЕ

В Богота Обесо е живял живот, характеризиращ се с финансови мъки и постоянни изблици на хедонизъм. Един от стиховете на поемата Sotto Voce показва финансовите трудности, които е претърпял:

Стигнах до там, от никой не знае,
и парцали рокля,
Претърпях дълга скръб, беден студент;
но този нещастен и тежък живот
на сегашното ми злополука,
не е добре о не!,
никога кратък момент.

***
Откъс от стихотворението "Sotto voce",
(Непубликувано). La Patria, списание на Колумбия.
Литература, науки, изящни изкуства, Богота, втора година,
Том трети, 1879. (стр. 225).
Национална библиотека.

Обесо е водил живот на непрекъснато разселване и е държал различни занаяти. Учител в Сукре, втори началник на батальон Казадорес във войната през 1876 г., общински касиер в Маганге, национален преводач в Панама и консул в Тус, Франция. Мандатът му на тези позиции е краткотраен и за разлика от съвременните писатели той не развива важна политическа кариера.

Затлъстелият е бил жертва на расовите предразсъдъци от онова време. Един следобед той беше с двама приятели в атриума на катедралата на Плаза де Боливар. Поетът беше на четири крака, преструваше се на кон и пееше рискови куплети; единият от приятелите му го пресичаше, а другият дърпаше вратовръзката му. В този момент минава либералният политик Франсиско Хавиер Залдуа (избран за президент през 1882 г.), който след като вижда сцената, възкликва: "Той е черен мъж!" Затлъстелите отговориха:

Черен мъж ли съм?
Е, радвам се!
Аз съм черен и съм мъж,
както казвате.
И винаги предпочитат да са черни мъжки, за да бъдат бели магарета
като ваша милост.

***
Затлъстелите черни
(биографични бележки) и различни писания
Висенте Кабалеро, Богота, редакционен ABC, 1943.

ШАРЛАТАНСКА БОГА
в пустошта на буквите

В столицата Обесо се присъединява към националната литературна среда. В пресата на Богота се появяват стихове и статии от неговото авторство, както и имитации и преводи на европейски поети. През 1873 г. той започва интересно производство на вестници Роса, собственост на консервативния редактор Николас Понтон, с публикуването на няколко негови творби.

Появите в Роса, Те позволиха на Обесо да се потърси с най-подбраната национална литературна сцена. По страниците на вестника дефилираха стихове, есета и статии от най-важните фигури на колумбийската литература от онова време. Рафаел Помбо, Хорхе Исаак, Мануел Мария Мадиедо, Антонио Хосе Рестрепо и Хуан де Диос Урибе, наред с други, бяха част от групата на редовните сътрудници.

Литературната продукция на Канделарио Обесо е изключително разнообразна: през 1871 г. той публикува кратък и сатиричен роман със заглавие Семейство Пигмалион; през 1877 г. редактира Популярни песни от моята земя, най-представителната му творба и за която той беше и е признат от литературните критици. По-късно той превежда военен трактат от белгийския лейтенант Леон дьо Сагер, Понятия за пехотна тактика, конница и артилерия (1878); текст на любовна проза с оригинални стихове и преводи, Четене за теб (1878); превод на Отело от Уилям Шекспир (1878); драма в три действия морализиране и обичаи, Обущар Секундино (1880); продължително автобиографично драматично стихотворение, Борба на живота (1882) и три превода на испански на курсове по италиански (1883), френски (1884) и английски (1884), които демонстрират интереса му към изучаването на езици.