Отглеждането е изключително важна фаза, тъй като, като фаза на растеж, тя до голяма степен определя размера на възрастните, т.е. теглото, от което животното спира натрупването на протеини или, с други думи, на мускулната тъкан. Следователно, всяко напълняване, което настъпва от този момент, ще се извършва главно за сметка на натрупването на мастна тъкан. Натрупването на мазнини над желаното ниво е не само нежелателно от търговска гледна точка, но и неефективно поради по-високите разходи за енергия и фураж. Постигането на подходящ размер за възрастни е от ключово значение за увеличаване на индивидуалното и системното производство.

recr

Както хранителните дефицити, така и излишъците по време на фазата на растеж подкопават тази цел. Отглеждането на телета в загон е практика, която започва да се използва в нивите на фермерите преди около 15 години, която се състои в отглеждане на телета след отбиване за период от три до шест месеца, обикновено наричани „отглеждане I“. На този етап храненето и категорията трябва да се управляват, така че телето да расте вътре в кошарата, без да натрупва значителни количества мазнини. Следователно телето трябва да завърши отглеждането I с костна и мускулна структура, която му позволява да продължи да расте, докато достигне финалната маса и ниво на мазнини.

Целите на отглеждането на коша отговарят на планираните решения, като затваряне на телета за ранното отбиване, за да се постигне теглото на традиционните телета за отбиване или традиционните телета за отбиване, които са затворени, докато достигнат теглото на телетата от главата на отел. Те могат да се дължат и на временни решения, като евентуална липса на пасище, ​​което принуждава телетата да бъдат заключени, за да се поддържа натоварването на системата.

Кошарите за отглеждане имат присъщото предимство да се възползват от високата ефективност на младите животни за превръщане на фуражите в наддаване на тегло (БВП). Съществуват и извлечени предимства пред системата, като увеличеното натоварване в случай на отглеждане на загон, за да натрупа по-късно тегло и да се озове на пасището. В тези случаи телетата остават заключени през есента и/или зимата и след това излизат през пролетта на пасището, където възприемчивостта на ресурсите е по-голяма (Ceconi & Elizalde, 2008). От своя страна отглеждането на загони позволява по-добро програмиране на DWG в моменти (есен и зима), през които те могат да бъдат променливи или по-непредсказуеми при пасищни условия. Освен това, килограмите, постигнати по време на отглеждането на кошарата, позволяват да се елиминира или намали заграждението на довършителните животни, по време на които кормилото има по-високи изисквания за фураж и по-ниска ефективност на преобразуване.

След етапа на отглеждане на загона и според предложеното тегло за довършване, телетата могат да продължат втори етап на растеж и евентуално угояване на зелени полета и/или пасища, след което завършването на загона може да е подходящо или необходимо. Той може също да представлява първият етап на растеж в цялостната система за затваряне, където животните растат, угояват и се озовават в кошара. Във всеки от тези случаи е важно да се има предвид, че отглеждащата кошара е писалка за растеж и че съществуват фактори, които определят, че този етап е повече или по-малко ефективен, не само по отношение на продуктивните си показатели, но и в тези от следващите етапи (Ceconi & Elizalde, 2008).

Някои от тези фактори са обобщени по-долу, въз основа на информацията, генерирана в работата по събиране на данни в реални производствени системи, както и на експерименти, проведени в Генералната агенция за висши училища на ИАОС от 2007 г. до момента.

РАЗВИТИЕ

През 2003 г. са наблюдавани 3969 телета, съответстващи на 14 заведения в района на Пампеана, които са отглеждани в загон и по-късно довършени на пасище. Анализът на данните, събрани по време на това проследяване, ни позволи да установим съществуването на оптимален БВП на коралите (Ceconi & Elizalde, 2008). Въз основа на този резултат бяха проведени редица опити между 2007 и 2015 г. с цел да се идентифицира управлението на храненето, насочено към постигане на оптимален БВП, както и да се оцени ефектът от тежестта на дохода върху него (Albornoz et al., 2009; Ceconi et al., 2010a, b; Ceconi et al., 2011a, b; Arcieri et al., 2016).

• Увеличаване на теглото по време на етапа на отглеждане до оградата Когато DWG по време на етапа на отглеждане са в съответствие с фаза на растеж, потенциалът за растеж на животното се използва и желаното ниво на завършеност се постига при по-високо крайно тегло, с последващото увеличение на производство. Напротив, когато DWG са високи и растящата кошара се трансформира по-скоро в хранилище, размерът на възрастния намалява и по този начин животното постига ниво на завършеност с намалено тегло. Така нареченото „топче теле“ е екстремен пример за последното. Според анализа на данните, събрани в нивите на фермерите, връзката между БВП към загоните и глобалния БВП (средно претеглена стойност между БВП към загоните и пасищата) би била от положителен квадратичен тип (Фигура 1А). От това произтича, че ниският или високият БВП определят по-ниския глобален БВП. Това има своето обяснение във връзката, която беше доказана между БВП на загоните и пасищата (Фигура 1Б), когато ниският БВП на коралите не беше компенсиран от по-високия БВП на пасищата, с което общото производство спадна. В допълнение, ниските печалби в писалката биха имали отрицателни ефекти върху ефективността на преобразуване и следователно върху цената на писалката.

От друга страна, високият БВП до загона определя по-големи тегла и състояние на тялото при навлизане в пасторалната фаза. Високите DWG към кора се получават с енергийно концентрирани дажби1 (повече от 50% зърно), което би довело до по-малък размер на търбуха и следователно би повлияло на чувството за ситост (пълнене) и консумационния капацитет на етапа. по-късно пасторално, с намаляване на БВП до трева. Струва си да се изясни, че типичният за анализа на данни не от експериментални проучвания, анализираният набор от данни включва ситуации на тегло на влизане, дължина на писалката, вид диети и управление като цяло, различни за различните предприятия. Въпреки това, ясно се доказва връзката между загоните, пасищата и глобалния БВП, въпреки тази вариация на факторите.

В системите за зимуване, които комбинират стадий на отглеждане на корали с пасторални етапи, малките ефекти върху БВП по време на последния могат да имат важно въздействие върху общия резултат, тъй като тази фаза представлява най-дългото време в общата продължителност на цикъла. Умереното увеличение на писалката от 800 до 1000 g d-1 би позволило добра ефективност на писалката и полеви характеристики. Удобството за управление на печалбите, близки до 800 или 1000 g d-1, ще зависи от теглото, което животните имат при влизане в заграждението, продължителността на пасищния период и качествените и количествени условия на пасищата и/или зеленчуците, които животните консумирайте на паша.

Анализът на данните от полетата на фермерите също позволи да се идентифицира взаимодействие между БВП на коралите и биотипа или рамката, резултат от по-високия оптимален БВП на прасетата Брафорд (963 gd-1) в сравнение с британските метиси (851 gd-1). С други думи, наемателите с по-висока рамка могат да наддават с по-висока скорост по време на етапа на отглеждане на загоните, без да се отразяват негативно на БВП след паша.

• Тегло на входа в коша за отглеждане Резултатите от изпитване, проведено в EEA на General Villegas на INTA, показват, че без отрицателно въздействие върху БВП след паша, телетата, които са започнали отглеждането на загон с тегло 165 кг, са получили БВП от 1020 g по отношение на телетата, които са влезли с 219 kg и са спечелили 920 g. Освен това първите консумират по-малко килограми фураж (5,7 срещу 6,2 kg d-1) и са по-ефективни при превръщането на тези фуражи в живо тегло (5,6 срещу 6,6 кг DM: кг БВП). На свой ред, по време на по-късния пасторален етап, те наддават с по-висока скорост (552 срещу 521 г. d-1) и им позволява да поддържат по-високи натоварвания (3,7 срещу 3,3 животни.

Възможността по-ефективните телета в развъдната кошара (светлина) да изразят своя потенциал по време на етапа след паша зависи от контрола на паша (периодични измервания на наличността, регулиране на натоварването, управление на разпределението и т.н.), както и от климатичните условия, които се появяват по време на пасторалния етап. Ако растежът на пасищата позволява да се максимизира БВП до пасища, би било възможно да се избегне завършването на кошарата. Напротив, когато климатичните условия са ограничаващи, БВП за пасища може да е недостатъчен за довършване на леки телета преди края на пасищния етап, като вследствие на това е необходимо да се включи и довършителната кошара. Такъв беше случаят в едно проучване (Ceconi et al., 2010b), при което 79% от леките животни трябваше да влязат във фуражно хранилище, за да постигнат тегло и дебелина на задните мазнини в сравнение с 57% от телетата, които влязоха тежко в отглежданата кошара. С отглеждането на леки телета обаче се получи по-добър икономически резултат.

КОНСУМАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДИЕТА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА КОНТРОЛ НА ТЕГЛО

След като бяха определени БВП и най-препоръчителната категория за етап на отглеждане на села, беше проведена поредица от тестове, за да се отговори на следните въпроси:

Какъв вид диета може да се използва за свободно отглеждане?

Колко фураж трябва да консумират животните, за да се постигне БВП от 800 до 1000 g.d-1?

Как да управляваме потреблението, за да постигнем тези БВП?

а) Ограничена консумация на дажби на базата на силаж и царевично зърно. Резултатите от Ceconi et al. (2010b) и Albornoz et al. (2009) посочи, че адекватната DWG за фаза на отглеждане може да бъде постигната чрез ограничена оферта до 70 до 85% от доброволното потребление (Таблица 1) от дажби, съставени от 41 - 43% царевичен силаж, 37 - 41% зърнена царевица, 17 - 20% слънчогледови гранули и витаминно-минерално ядро.

Консумацията по желание на дажби с по-малко от 50% силаж би довела до прекомерен БВП за един етап на растеж (над 1200 g d-1; Таблица 1) и, както бе споменато по-горе, може да повлияе отрицателно на резултатите от целия процес на зимуване. Напротив, ограничения, по-големи от 30% от доброволното потребление, могат да доведат до неоптимален БВП на коралите, който няма да бъде компенсиран от по-висок БВП на етапа след паша.

Както бе споменато по-горе, във всеки случай трябва да се вземат предвид теглото на влизане, рамката и продължителността на отглежданата кошара, като се има предвид, че БВП от 700 g d-1 може да бъде достатъчен за животни, които влизат по-тежко, с намалена рамка, и/или че те трябва да останат в писалката за по-дълго време (повече от 4 месеца).

Напротив, при липса на добавки, пасторалният БВП едва надвишава 550 g d-1, дори при ограничен прием с 15% по време на предишния етап на отглеждане (494 и 560 g d-1 за приемане на 100 и 85% от потенциала консумация, съответно). Необходимо е да се изясни, че поради неблагоприятните климатични условия през експерименталния пасищен период качеството на пасищата е било отрицателно повлияно, както и разпределението е достигнало минимални нива от 2,5% PV. Това би могло да обясни, поне отчасти, относително ниския БВП при паша. Друга алтернатива за управление на телетата, хранени по желание по време на отглеждането на загона, би била да продължат в затвор до достигане на финалните условия.

Въз основа на предишните резултати беше оценена възможността за постигане на оферти от 85% чрез редуване на периоди на хранене при 100 и 70% от доброволната консумация. За това беше проведено изпитване (Albornoz et al., 2009) с четири лечения:

1. да се храни непрекъснато през целия период на отглеждане;

2. 85% от фуража, консумиран от обработка 1 през целия период на отглеждане (Таблица 1);

3. фураж ad libitum през първата половина на периода на отглеждане и със 70% през втората половина;

4. 70% от консумираното количество от лечението 3 през първата половина и 100% през втората половина (Таблица 2).

По този начин, през втората половина на периода на отглеждане, обработките 3 и 4 са били обърнати, тоест животните, които са били хранени със 70% през първата половина (лечение 4), са получавали храна по желание през втората и обратно (Таблица 2). По този начин средното предлагане на храна през целия период на отглеждане при тези лечения е било 85%, тоест подобно на това при лечение 2, въпреки че е постигнато чрез редуване на 1 период на хранене без ограничения с друг период с ограничение. Управлението на алтернативното хранене (100-70 и 70-100) показва същите продуктивни резултати, както в рамките на развъдната кошара (1,055 и 1,065 g d-1; Таблица 2), така и в етапа след пасището (Ceconi et al., 2010a), отколкото непрекъснато снабдяване с храна при 85% (1008 gd-1; Таблица 1). Тъй като те са диети с високо участие на обемни фуражи, промяната в предлагането от 70 на 100% от доброволната консумация е извършена без предварително привикване и без последствия за храносмилателното здраве на животните. В съответствие с това, съобщено от Albornoz et al. (2009) и в по-късно проучване, Ceconi et al. (непубликувано) наблюдавано БВП от 912 и 1093 г. d-1 (Таблица 2) с алтернативно управление на храненето (100-70 или 70-100) по време на отглеждането до загона.

б) Потребление по желание или ограничено на дажби на базата на силаж от царевица или фуражно сорго Нарастването на теглото според етапа на отглеждане може да бъде постигнато и чрез предлагане на дажби с високо участие на влакнести съставки (повече от 50% силаж). Ceconi et al. (2011a, b) отчита БВП от приблизително 750 до 850 gd-1 при телета със 109 kg живо тегло, чрез ограничената оферта (съответно 100-70 или 70-100, таблица 3) на дажба, съставена от 59% от царевичен силаж, 40% слънчогледови пелети и минерална витаминна сърцевина. Освен това в друго проучване (Ceconi et al., Непубликувано) се наблюдава БВП от приблизително 1000 g d-1, като се предлага по желание дажба, съставена от 75% царевичен силаж, 24% слънчогледови пелети и ядки (Таблица 3).

В случай на телета с голямо приемно тегло (220 кг), Ceconi et al. (2010b) отчита БВП от 700 и 950 gd-1, постигнат чрез комбиниране на диета с 60% царевичен силаж, 26% зърно, 13% слънчогледови гранули и ядки и ограничена оферта съответно на 70 и 85% от потреблението. И накрая, Arcieri et al. (2016) отчита БВП от 682 gd-1 (Таблица 3), като предлага по желание дажба, съставена от 58% силаж от фуражно сорго, 20% царевично зърно, 20% слънчогледови пелети и витаминно-минерална добавка. Силожът от фуражно сорго е влакнеста диетична съставка със средно качество (59% смилаемост, 6,8% CP, 68% фибри), което може да обясни по-ниския БВП, наблюдаван по отношение на животните, хранени ad libitum с диети на базата на силаж от царевица (65 до 67 % смилаемост, 8 до 9% CP, 40 до 42% фибри).

в) Консумация по желание на дажби, базирани на силаж от фуражно сорго и съдържащ влажна царевична бурланда

Повишаване на теглото от 829, 913 и 915 g.d-1 също са докладвани от Arcieri et al. (2016), когато в гореспоменатата диета, базирана на фуражно сорго, 10, 20 или 35% от влажната царевична бурланда е била включена, съответно, като заместител на слънчогледовите пелети и царевичното зърно. Ефективността на преобразуване постепенно се подобрява с включването на burlanda, което води до 33% по-добро, когато 35% от burlanda са включени като заместител на цялото царевично зърно и 75% от слънчогледовите пелети (8,88 и 5,91 kg дажба: kg БВП за диета с 0 и 35% бурланда, съответно). Предимствата на фуражното сорго основно се крият във факта, че това е култура с висока продукция на хектар, ниска цена на семената и адаптирана към по-малко подходящи почви в сравнение с царевицата.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СЪОБЩЕНИЕ

• Целта на кошарата за отглеждане е да максимизира растежа, да увеличи производството на пасищно месо и да намали участието на довършителната кошара;

• Отглеждането на загон позволява да се допълнят етапите на растеж и пасторал. За да се максимизират резултатите, DWG трябва да бъде умерен (700-1000 g.d-1). Леките телета са най-подходящата категория за свободно отглеждане; ако трябва да се затворят по-тежки телета, БВП трябва да е по-нисък, отколкото при по-леките телета;

• За да се постигне БВП според етапа на растеж, подхранването може да се извършва: o По желание с диети на базата на царевичен силаж, без добавяне на зърно или на база силаж на фуражно сорго плюс 20% зърно от царевица. В случай на използване на силаж от сорго, царевичното зърно и слънчогледовите пелети могат да бъдат заменени с 10, 20 или 35 влажни царевични бурланди или ограничени до 70-85% от доброволната консумация, с диети на базата на силаж от царевица с добавяне на 25 до 40% царевично зърно, в зависимост от теглото на телетата.

От Инта Вилегас