Като се има предвид честотата, с която обикновено изразяваме, че нещо „не му пука“, днес ще се съсредоточим върху значението, което може да има в кухнята на нашия език, извън неговите гастрономически качества. Тъй като в допълнение този израз е еквивалентен на други, при които тази подправка се заменя с репички, краставици или прасета, трябва да се запитаме какво общо ще имат всички, за да участват с еднаква надеждност в подобни изрази.
Освен да се занимаваме със зеленчуци, нещо, което малцина знаят за свине - ядливо растение с мощни хранителни стойности, но с безвкусен вкус - всички ще се съгласим за честото му използване, за да изразим колко малко нещо може да има значение за нас или колко малка е стойността му ... можем да дадем нещо, тъй като прасенцето и неговите варианти са спасени от нашите кухни или от кошницата за пазаруване, за да бъдат част от изрази на грубост, отхвърляне или безразличие.
Поразителното е изобилието от изрази от този тип, при които ниската стойност на зеленчук се използва, за да се подчертае малкото значение, което придаваме на дадена ситуация или какъвто и да е въпрос: „Не ме пука, ако Роберто се ядоса, истината е истината "; "Мисля, че няма да одобря курса и най-лошото е, че не ми пука." Животът на много от тях е дълъг, до такава степен, че както в случая с прасенце, изразът е постигнал по-голям успех от кулинарното използване на този зеленчук, така че не е било трудно да се загуби от погледа истинският споменат предмет. Много от тези изрази се използват от Средновековието, заедно с други, които вече са изгубени, като „това не струва боб“ или „грах не струва“, което може да се намери в текстове, написани повече от седем преди векове (както в текстовете на Гонсало де Берсео например).
Граматиците често говорят за тази процедура като отрицание със съществителни, които обозначават обекти с незначителна или нулева стойност. От семантична гледна точка идеята за дребност, незначителност или малка стойност е очевидна и те могат да бъдат еквивалентни на други изрази от вулгарен и есхатологичен характер. Въпреки че по-рано те са били често срещани с глаголи като „струва“ или „струва“, днес глаголът „импортиране“ или „лихва“ е предпочитан, почти изключително, придружен, през повечето време, от квантори, сред които a: „Това прави не ми давайте краставица (или кимион или прасе). " Любопитна е и честотата на цифрата три над всяка друга, когато не искате да използвате тази на a: „Това ме интересува от три краставици“. Въпреки че този факт няма ясно обяснение, можем да подчертаем семантичния превод, чрез който е преминал от реалната стойност, която едно растение би могло да има, до субективната стойност, която можем да му дадем.
Но какви могат да бъдат причините за използването му? За някои средновековният произход на тези изрази дава възможност да се свърже стойността с бартерната икономика, с която търговските операции се извършват ежедневно. Освен това, обществата, в които са възникнали тези изрази, са били изключително селски, така че не само ниската оценка или стойност на тези зеленчуци - ледо - или малкия им размер - репичка, кимион -, но и ежедневната им близост до всички тях ги е направила благоприятни за създаване на семейни изрази, които служат за незабавно и ефективно оповестяване на нашата гледна точка за реалността.
Крисанто Перес Исайн
Крисанто Перес Есайн е доктор по испанска литература и теория на литературата от Университета в Навара (Испания). Той е професор във Факултета по педагогически науки на Университета в Пиура от 1999 г.
Той е публикувал, наред с други неща, Редовете в огледалото: идентичност и писане в повествованието на Хулио Рамон Рибейро, Памплона (Испания): Редакционен де ла Универсидад де Навара-EUNSA, 2005; и разказът на Хулио Рамон Рибейро: ръководство за четене, съвместно с Хавиер де Наваскуес (Университет на Навара), Мадрид: Cenlit.
7 коментара
В Колумбия младите хора често използват „me vale hongo“, за да изразят същите чувства на презрение и малко значение по даден въпрос. Благодаря ви много за статията. Поздравления
Никога няма да закъснеете да се научите.
Аз съм учител по испански и с смирение трябва да призная, че не съм имал познания по този въпрос.
Поздравления за учението, което предоставяте.
Благодаря
Никога не е късно да се научиш.
Аз съм професор по испански и с смирение трябва да призная, че не съм имал познания по този въпрос.
Поздравления за учението, което предоставяте.
Благодаря
Същото се случва и с ПИТО, нали?
В тази песен Росио Хурадо каза: „Не ме интересуват три свирки какво казват хората“ ... (от 2:01 до 2:06)
Обичам страницата. Това е много полезно за всеки, който се интересува от правилното използване на испанския език, който е толкова изроден. В Куба все пак използваме, не ми пука, не ми пука за три краставици и т.н., всички ги използваме за ядене. Вие посочвате, за да намекнете, че нещо не ни касае. Следвайте тази страница напред. Поздравления. Лазара Кабрера.
1. Намирам известна степен на противоречие в това, което се нарича кимион през Средновековието, въз основа на факта, че ако не се лъжа, търсенето на подправки е един от двигателите на Колумб да изследва безопасно и кратък път до Индия, с девственото намерение да придобие, наред с други подправки, и на по-ниска цена, кимион. Според такова предположение, тази подправка получи значителна стойност, мисля.
2. В друг ред на идеи прилагателното insipid е несъвместимо със съществителното съществително flavor, тоест flavor не може да бъде прилагателно като insipid, въпреки че се обяснявам.
Поздравления.
Ω
Да кажем, че изразът „не ме интересува свирка“ идва от латинския „sues pit old de naig“ за целия аржентински народ. Да живее перон!
Оставете коментар
Екипът на Castellano Actual оценява интереса ви към съдържанието, публикувано в този блог, и ви информира, че за момента ще спре вниманието на съмненията. През това време обаче седмичните статии ще продължат да се публикуват, както и езиковите и литературни препоръки.