Новини, запазени във вашия профил

исак

Директорът на CGAI Гилермо Ескригас. кастелейро

Като още един държавен служител - макар и да не е такъв - всяка сутрин ще кара автобуса на Xunta във Ферол, за да дойде на работа в Centro Galego das Artes da Imaxe (CGAI), който управлява от миналия понеделник. Гилермо Ескригас иска да бъде като останалите, но той е единствен тип - ще каже, че "феролано" -. Гонсало Торенте Балестер го използва за някои от своите герои. И Исак Диас Пардо да бъде неговата сянка. Той беше текстописец на приятеля си Андрес Добаро. Не знае как да готви, но е експерт по гастрономия. Той е единственият от братята му, който не е следвал семейната традиция да бъде моряк. Баща му, адмирал Фаусто Ескригас, убит от ЕТА през 1986 г., е дясната ръка на Нарсис Сера. Той напусна Мадрид преди години, за да дойде да работи в групата Sargadelos, в която поиска две години отпуск, за да поеме CGAI, който вече обеща да разшири.

-Те ви упрекват, че сте непознат за аудиовизуалния свят.

-Част от галисийския аудиовизуален свят е логично той да не ме познава, защото не принадлежа към никоя група. И бих искал CGAI да бъде място за среща на всички галисийски аудиовизуални групи. Аз не съм политик, аз съм техник и ще действам с пълна независимост. Идвам в CGAI, за да работя, да се опитам да дам жизненост на филмовата библиотека и да разпространя всичко, което тя пази в стените си, което е много: голям брой филми, документални филми, снимки, книги и плакати, неизвестни, защото до сега те не са достъпни за обществеността.

-Довеждате ли Джордж А. Ромеро, култов режисьор и автор на „Нощта на живите смърти“?

-Ще опитам. Той не само е от галисийски произход, но е от моето семейство, той е роднина на майка ми.

-Страхотен колекционер ли си?

-Не, имам много снимки и много книги, но не съм колекционер. Не събирам, за да натрупвам, а за да имам информация, за да се уча. Аз съм учащ. Освен това това, което пазя, ми помага да работя и извличам максимума от публикациите си. Това, което имам, е добра библиотека, специализирана в Галисия, с около 12 000 книги.

-Коя е най-важната книга, която притежавате?

-Не знам дали е най-важното, но най-любимо ми е Икономическото описание на кралство Галисия, от Лукас Лабрада, за това, че е първата книга, отпечатана във Ферол. Най-доброто, все още го нямам, винаги е това, което трябва да купя.

-Живели сте в Мадрид и един ден сте решили да дойдете в Галисия, подчинена от Диас Пардо?

-Не познавах Исак, но един ден почука на вратата на къщата ми в Мадрид. Не исках да го отворя, защото видях човек без зъби и той приличаше на просяк. Накрая той ми каза, че това е Исак Диас Пардо и аз го отворих. Той беше научил, че имам ръкопис, който той иска да публикува в О Кастро. Така се запознахме.

-Оттам започна очарованието ви към Диас Пардо?

-Исак е гений и, както всички гении, неразбран. Да, това ме очарова. Прекарах най-добрите години от живота си с него в О Кастро и там имах най-добрите спътници, които човек може да си пожелае. С Исак ми се случиха много неща и имаме любопитни анекдоти. Ядохме много дни заедно и той, в един момент, по време на храненето, ми казваше да спра да ям. Опитвах се да се подложа на диета, не исках да напълнявам.

-Обичам да ям и харесвам гастрономия. Не знам как да готвя, но съм експерт по гастрономия. Сега приятелят ми Рамон ме учи как да правя крокети. Имам много добри готварски книги и публикувах Библиография на гастрономията на Галисия, заедно с Фаусто Галдо. Дадоха ни наградата за най-добра готварска книга, направена в Галисия.

-Малко ли сте аркрат?

-Не, акрат не би бил колекционер. Аз съм галичанин. И рационалист. Във Ferrol ние сме рационалисти. Във Ferrol никога не измисляме теорема, но това е градът, в който го обясняваме най-добре.

-Странен ли е вашият галисийски?

-Подобно е на политиците от Галисия, само че в моя случай е от Ферол. Торенте Балестър казваше, че във Ферол не говорим галисийски или испански, а Ферол. Ферол е повлиян от англичаните, които са били там. Например, Фероланос, вместо да казваме лепкав, казваме пиконера и има обяснение, защото се отнася до шапки, които вместо да носят марабу, носеха гълъбово перо. И ние наричаме охраната cherepas, която идва от английската овчарка. Торенте беше мой добър приятел, той подготви някои от моите произведения. Когато бях във Ферол, го заведох на много места с кола, така че създадохме голямо приятелство до такава степен, че се появявам в няколко героя в неговите творби

-Той е единственият от братята му, който не е моряк, дали е черната овца на семейството?

-Двамата ми братя са моряци, вярно е и аз бях първият, който каза, че няма да бъда моряк, в семейство, където са всички мъже: баща ми, дядо ми, прадядо ми. Но аз обичам флота, за протокола.

-И влезе ли в бизнес и спечели пари?

-Грозно е да се каже. Това не е политически коректно.

-Спазвало ли е някое от децата ви семейната традиция?

-Имам четири деца и нито едно от тях не е решило да го продължи.

-Преследва ли те сянката на баща ти?

-Е, страхотно е да бъдеш известен преди, че си син на адмирал, убит от ЕТА, отколкото по негови собствени заслуги. На 54 години съм и имах време да направя хиляди неща. Въпреки това, всеки път, когато нещо се случи, те продължават да ми се обаждат, за да поговорим за ETA. И аз не съм от сдружение на жертви или гайда.