Изглежда, че Исус установява христологичния подход, използван от апостолите:

гаранции

Йоа 5:39 Търсете в Писанията; защото в тях вярвате, че имате вечен живот; и те са тези, които ми свидетелстват.

Има ли такова твърдение, което оправдава буквалния подход, особено в светлината на христологичния подход на апостола, който често се характеризира като странен или свръхестествен?

Литералистичният подход (доколкото го разбирам) би довел до крайност буквализма, предпочитайки явни противоречия пред признаването на литературния жанр.

Например: тези пасажи се разглеждат като противоречие:

Pr 31: 6 Дайте силно питие на онези, които са готови да загинат, и вино на онези с тежки сърца.

1 Коринтяни 5:11 Но сега ви писах да не си правите компания, ако някой, наречен брат, е блудник, алчен, идолопоклонник, трафикант, пияница или грабител; с такова не за ядене.

Разпознавайки жанра на поговорката, човек вижда, че Pr 31: 6 не е предупреждение за напиване на хората, а е паралелна поговорка, която казва „Нека мъртвите погребват своите мъртви“. Християнинът никога няма да загине и няма тежко сърце, тъй като „благодари във всичко“.

Какъв е библейският ред за литературния подход?

Отговори

Може би възможен аргумент идва от Галатяни 3:16, където Павел основава целия си аргумент на факта, че Писанието използва думата „семена“ вместо „семе“. Тоест, заключението му се основава на „буквалното“ използване на множествено число за разлика от единственото. Въпреки това, вие използвате думата "семе" алегорично.

Моят личен подход е да разбирам „буквално“ не от гледна точка на суровата буквалност, а както предполага разпознаването на пола. Грант Озбърн и Кевин Ванхузър предполагат, че истинският буквален подход признава, че оригиналният автор може да използва определени жанрове, за да направи точка. Така че, ако авторът (например в поговорките) използва определен литературен жанр или техника, за да подчертае, най-добрата интерпретация би била да се разбере точката, която се прави, която в много случаи би се различавала от буквалната интерпретация. В крайна сметка, когато Исус казва „Аз съм хлябът на живота“, той не казва, че това е питка, нали?

Преди да отговоря, бих искал да отделя време, за да дефинирам термина, тъй като той често се използва по отношение на библейската херменевтика: „терминът може да се отнася до историко-граматичния метод, херменевтична техника, която се стреми да открие значението на текста вземайки предвид не само граматичните думи, но и синтактичните аспекти, културно-историческия фон и литературния жанр, подчертава референтния аспект на думите в текста, без да отрича значението на литературните аспекти, жанра или фигурите на речта в текста (напр. притча, алегория, сравнение или метафора "(Ryrie, Charles Caldwell (1995). Диспенсационализъм (Rev. и разширено издание). Чикаго: Moody Press. стр. 224, стр. 81)).

Тази форма на библейски буквализъм е напълно в съответствие с библейската заповед: „Не добавяйте към думата, която ви заповядвам, и не я намалявайте, за да спазвате заповедите на Господа, вашия Бог, който ви заповядвам. "(Втор. 4: две).

Причината е следната: писаните Писания винаги са били предназначени да бъдат разбирани според собствените им условия. След като разберем, че Писанието всъщност може да тълкува Писанието, че употребата и вътрешният контекст могат точно да определят значението, тогава можем да започнем да стигаме до безквасно тълкуване.

Също така си струва да се отбележи, че Книгата Второзаконие е дадена на Израел, когато Моисей един ден им я прочете и я сложи на големи камъни, за да я прочетат всички. Със сигурност в началото нямаше много копия на Второзаконие, но със сигурност текстът беше рецитиран в Скинията поне всеки шабат по време на поколението на Джошуа. Тогава виждате, че текстът е предназначен за запомняне чрез повторение при изслушване или внимателно изучаване. Той е предназначен да остане в сърцето/ума ви. Освен това този закон не е даден на нация от бивши университетски преподаватели. Той беше даден на нация от бивши роби. Това е буквално, смея да твърдя, че здравият разум има смисъл, следователно, особено що се отнася до законите относно жертвите, дълговете, сервитута, имуществото, диетата и съботите, той не може да бъде игнориран (освен ако не мислите, че всичко е премахнато и не се грижи за него). Законът е система за коректно поведение. Извън буквалното си приложение към Израел в Светата земя, понякога изглежда като анахронизъм за съвременния студент и поради това често е прекалено алегоризиран, често с продължителен опит да покаже „как сочи към Христос“.

За да внеса по-точна християнска интерпретация (вярвам), Царството Божие ще бъде възстановено в Израелската земя чрез Цар Месия (Исус). Той е под ръка и е от известно време (идва за миг на око, след като умрем) и следователно по-буквалното приложение на Тора също е под ръка и е необходимо сега. Защо? Е, повечето вярващи християни ще приемат, че всички народи ще трябва да пазят Празника на шатрите в хилядолетното царство на Месия (Зах. 14). Защо не разберете по-буквално какво означава да излезете от удобния си дом и да заживеете като израилтянин в кабина, направена от палми (на библейския празник на шатрите)?

Понякога тези буквални заповеди ни избягват. Бог иска в живота ни да имаме практически опит за освобождението му от робството. Ето защо препоръчвам буквално почивка в събота. Буквално живее в каюта в скиниите. Буквално прочистване на дома ви от квас за празника на безквасните хлябове. Това е практически начин да превърнете Божието Слово в осезаема част от живота си. Той може буквално да ви помогне да тълкувате Библията по-добре. Всъщност животът на Месията е ясно илюстриран, когато си спомняме и участваме в тези фестивали. Виждам ги като паметник на добри неща от миналото, настоящето и бъдещето. В крайна сметка става въпрос за запомняне на пълнотата на казаното от Бог. Буквалното тълкуване формира основата, върху която може да стои праведникът. Ако тези основи бъдат унищожени, какво могат да направят праведните, освен да наддушат една неизпълнима буквална заповед?

Това не означава да очерним една по-алегорична херменевтика, само за да изтъкнем, че когато попаднем на голяма част от Стария завет като анахронични неща от стария завет, оставаме с малко възможности да се обърнем, с изключение на алегорията. Когато разглеждаме мандатите на Тората като ЧАСТ от Новия завет (сега написан в сърцата ни според Йер. 31: 31-34), цялата Библия вече може да стане все по-голяма част от живота ни и да осмисли нейния собствени условия. .

Бих казал, че широкото използване на притчите на Исус, които по-късно станаха част от писменото слово на Писанието, щеше да покаже, че единствено буквален подход към Писанието не е съвместим със самото Писание. Ако случаят беше такъв, тогава поне притчите, които са алегорични, биха били неразбираеми.