Трябва да се отбележи, че тази електронна версия дава достъп до текста на първото и засега единственото издание на Панаиспански речник на съмненията, публикувано през 2005 г. Поради тази причина част от съдържанието му може да не бъде актуализирано в съответствие с това, което е посочено в академични трудове, публикувани по-късно, като например Нова граматика на испанския език (2009) и Правопис на испанския език (2010). Ако вашата заявка е правописна, отворете тук резюмето на основните новости, които Правопис от 2010г.

doubts

кавички . 1. Двоен правописен знак, на който в испанския език се използват различни видове: ъгълните кавички, наричани още латински или испански («»), английските (") и простите (‘’). Английските и единичните кавички са написани в горната част на реда, а ъгълните марки са центрирани. В печатните текстове се препоръчва да се използват ъгълните кавички на първо място, като се запазват останалите типове, когато трябва да се цитират части от вече цитиран текст. В този случай единичните кавички ще бъдат използвани последни: "Антонио ми каза:" Какво "нещо" си е купил Хулиан ". Кавичките са написани прикрепени към първата и последната дума на периода, който те рамкират, и отделени с интервал от думите или знаците, които ги предшестват или следват; но ако това, което следва затварящия кавичка, е пунктуационен знак, между двете не остава място.

две. Приложения

да се) За рамкиране на възпроизвеждането на дословни кавички. Ако текстът, който се възпроизвежда, се състои от няколко абзаца, преди е било обичайно в началото на всеки от тях да се поставят затварящи кавички (с изключение, разбира се, в първия, който започва с отварящи кавички):

Рафаел Лапеса казва в своята работа История на испанския език, за германците:

«През 409 г. конгломерат от германски народи -Вандали, шваби и алани- прекосил Пиренеите и паднал върху Испания [. ].

„Така беше изпълнена заплахата, която векове тежеше от Рейн и Дунав“.

Днес нормалното е да се възпроизвежда цитатът с отстъп по отношение на останалата част от текста и обикновено в по-малко тяло. В този случай офертите вече не са необходими:

Рафаел Лапеса казва в своята работа История на испанския език, за германците:

През 409 г. конгломерат от германски народи -Вандали, шваби и алани- прекосил Пиренеите и паднал върху Испания [. ].

Така се изпълни заплахата, която течеше векове от Рейн и Дунав.

Когато се вмъкне коментар от транскриптора на цитата, той трябва да бъде закрепен с тирета (→ тире, 2.5), без да е необходимо да се затварят кавичките, за да се отворят отново след подраздела: "Важно е -отбеляза министърът- че санитарният контрол е засилен по границите ».

Текстовите думи, които се възпроизвеждат в изявление в непряк стил, също са затворени в кавички: «От Medicus Mundi те признаха вчера, че са почувствали„ безпомощност и мъка “заради това убийство и поискаха„ ангажимент от властите да изяснят тези сериозни факти ““ (Страна @ [Esp.] 12.6.00). Включването, чрез кавички, на буквален текст в изявление в индиректен стил е приемливо, стига да не бъдат нарушени някое от условията, наложени от индиректния стил, като например корелацията на глаголните времена или промените в определени местоимения или наречия. Следователно изявление като следното не би било приемливо: Майка ми препоръча „да не излизаш без палто“.

б) Да се ​​приложат в повествователни литературни произведения текстовете, които пряко възпроизвеждат мислите на героите: «„ Дори и на латински той знаеше как да прокълне негодника! “, Помисли си бащата (Кларион Регент [Esp. 1884-85]). Когато мислите на героя заемат няколко абзаца, в началото на всеки от тях се поставят затварящи кавички (с изключение, разбира се, в първия, който започва с отваряне на кавичките):

«„ О, за него, за дон Алваро Месия, който му се случи! А нелепото? Какво би посетил, [. ] какво би казал целият свят!

„Те биха казали, че свещеник го е победил. Това искаше кръв! Да, но това беше друго ”. Ако Дон Алваро си представяше Учителя, облечен в палто, отивайки на дуел, на който той го предизвика. Почувствах втрисане » (Кларион Регент [Esp. 1884-85]).

° С) За да посочим, че дадена дума или израз са неправилни, вулгарни, произхождат от друг език или се използват по ирония или със специално значение: Той каза, че храната съдържа много „видове“; Във всекидневната са сложили „boiserie“, което им е струвало цяло състояние; Изглежда напоследък той се справя много добре в своя „бизнес“. В текстове, отпечатани в кръгъл тип, е по-често и препоръчително да се възпроизвеждат груби чужди думи в курсив, отколкото да се пишат в кавички.

д) Когато даден термин се коментира в ръкописен текст от езикова гледна точка, той се записва в кавички: Думата "откровен" е esdrújula. В печатните текстове, вместо да използва кавички, терминът се пише в различен шрифт от изречението, в което е вмъкнат (в курсив, ако нормалният текст е кръгъл, или в кръгъл, ако нормалният текст е в курсив).

и) В произведения от лингвистичен характер се използват единични кавички, за да се оформят значенията: Гласът пчеларство Образувано е от латинските термини apis "Пчела" и култура ‘Отглеждане, развъждане’.

Е) Кавичките се използват за цитиране на заглавието на статия, стихотворение, глава от книга, доклад или като цяло всяка зависима част в публикация; напротив, заглавията на книгите се пишат в курсив, когато се появяват в текстове, отпечатани в кръгъл тип (или обратно, в кръгъл, ако нормалният текст е в курсив): Той е публикувал интересна статия, озаглавена "Днешният лексикон" в книгата Език в медиите, книга, в която са участвали няколко автори.

3. Комбинация с други признаци

да се) Препинателните знаци, съответстващи на периода, в който текстът е затворен в кавички, винаги се поставят след затварящите кавички:

Думите му бяха: „Няма да“; но в крайна сметка ни помогна.

Наистина ли каза „не се виждам никога“?

б) Текстът в кавичките е независимо прекъснат и има свои собствени правописни знаци. Следователно, ако изразът в кавички е въпросителен или удивителен, въпросителните и удивителните знаци се пишат вътре в кавичките:

Той попита чистача: "Къде са баните, моля?".

„Очаквам с нетърпение празниците!“.

Това правило трябва да изключва периода, който ще бъде написан след затварящите кавички, когато текстът, затворен в кавички, заема последната част на изречение или текст (→ c).

° С) Когато това, което е затворено в кавички, представлява краят на изречение или текст, трябва да се постави точка след затварящите кавички, дори ако пред кавичките е въпросник или удивителен знак или елипсиса:

Фурната за кифлички я няма. С тези думи той уреди дискусията и си тръгна.

„Къде мислиш, че отиваш?“ Този въпрос го спря.

Ако можех да ви кажа какво наистина мисля. ». На Педро не му беше лесно да говори честно.

В случай, че трябва да бъде направено извикване на бележка, което засяга целия цитиран текст, то трябва да бъде поставено между заключителните кавички и периода:

Рафаел Лапеса посочи, че „възможното влияние на местните езици в произношението на испански в Америка е много обсъждано“ 1 .

1 История на испанския език, стр. 545.

Ако бележката се отнася само до последната дума от цитирания текст, допълнителното описание трябва да бъде поставено преди заключителните кавички:

Родолфо Ленц дори потвърди, че просташката реч на Чили е „основно испанска с араукански звуци 1“.

1 The Араукански или мапуче Това е езикът, който се говори от местните жители на древния регион Арауко, в централна Чили.